Раждане за здраве - Какво се случва, когато откажете да кастрирате котката си?

Много хора смятат, че е необходимо да позволят на котката си да роди “поне веднъж за здраве” преди да бъде кастрирана. Доказано е, че най-добрата превенция за ракови образувания е ранната кастрация, но някои недобросъвестни ветеринари разпорстраняват тази легенда сред клиентите си, с цел да увеличат бизнеса си.

ℹ️ ЕТО КАКВО ТОЧНО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО ОТКАЖЕТЕ ДА КАСТРИРАТЕ КОТКАТА СИ:

Женската котка достига полова зрялост на около 5-6 месеца до 1 година и оттогава нататък може да забременее. Некастриран мъжки котарак усеща миризмата на разгонена женска от разстояние до 1,5 км. Щом всички некастрирани мъжки в този радиус усетят аромата, те тръгват да търсят женската, която бива гонена и изнасилвана многократно, от всеки мъжкар, който успее да я хване, в продължение на дни. Половият акт при котките е изклщчително болезнен за женската поради наличието на шипове на пениса на мъжкия, които буквално разкъсват вагината. Затова котараците захапват женската за врата по време на него - за да не избяга.

Конкуриращите се мъжки котараци се бият свирепо помежду си, което значително завишава риска от сериозни наранявания, както и заразяване с котешки спин и котешка левкемия (FIV/FeLV).

Женските котки са сезонно полициклични, което означава, че се разгонват на всеки две до три седмици, обикновено от средата на януари до края на август. След като роди котило, женската се разгонва отново в рамките на няколко седмици. Понякога се случва майката още да кърми едното котило, когато забременее със следващото.


“Чудото на живота” често завършва с изхвърлянето на бебетата (понякога заедно с майката) в контейнери за боклук, в кашонче на пътя, в пличке в реката, или така нареченото “закарахме ги на село”. 75% от малките котета навън, които не са убити при изхъврлянето, умират през първите 6 месеца.

Докато истински дивите котки (тези, които са диви от 3+ поколения) са по-оправни, това не може да се каже за бездомните котки първо и второ поколение. Повечето от тях не могат да оцеляват единствено от ловуване, те обикновено са изцяло зависими от намирането на мърша за да оцелеят. Те ровят по кофите за боклук или разчитат на добротата на хора, които ги хранят. Много често страдат от недохранване, защото ядат неподходяща за тях храна. Средната продължителност на живота на самотна, некастрирана бездомна котка е 2 години. Навън, вероятността да станат жертва на други животни (кучета), отравяне и пътни инциденти е много голяма, затова разликата между продължителността на живота на домашна котка и бездомна котка е толкова голяма.

Злополуките настрана, решаващи фактори, определящи продължителността на живота на една бездомна котка са снабдяването с храна, наличието на подслон, кастрацията и осигуряването на медицинска помощ, в случай на болест или травма. Сред обгрижваните котешки колонии, в които котките са кастрирани, имат подслон и редовно се хранят с подходяща храна, продължителността на живота стига до 6 години и нагоре - подобна на тази на домашните котки, които свободно излизат навън.

Кастрацията спомага за решаването на проблемите със свръх популацията и удължава живота на Вашето коте или куче. Тук може да намерите списък с местата, които предлагат безплатни кастрации в България: Безплатни кастрации по градове

#КастрирайНеИзхвърляй

#ОсиновиНеКупувай

Виж още »

Опити върху животни: Смъртоносни за хората?

Знаете ли, че по-малко от 2% от човешките болести се наблюдават при животните и 95% от новите медикаменти, които са минали успешно тестовете върху животни, отпадат при клиничните изследвания, защото са опасни за хората?

За съжаление, това не винаги се случва навреме и историята познава много трагични случаи с фатален край, до които се е стигнало заради подвеждащи резултати от опити върху животини.

Katherine Du

50 Смъртни последици за хората от опитите с животни

1. Тютюнопушенето дълго време е считано за не-канцерогенно, защото раковите заболявания, свързани с тютюнопушенето, трудно се възпроизвеждат при лабораторни животни.

2. Бензолът не изваден от употреба като индустриален химикал въпреки клиничните и епидемиологични доказателства, че изложението причинява левкемия при хора, понеже тестовете, провеждани от производителя, не са усепели да възпроизведат левкемия в мишките.

3. Опитите с плъхове, хамстери, морски свинчета, мишки, маймуни и бабуини не разкриха никаква връзка между стъклената вата и рака. Те са обявени като канцероген чак през 1991 г., след провеждане на човешки изследвания.

4. Въпреки че арсеникът е бил известен канцероген за хората от десетилетия, учените не откриват достатъчно доказателства за да потвърдят това заключение до 1977 г.

5. Мнозина продължават да бъдат изложени на азбест и да умират, защото изследователите не могат да възпроизведат този рак при лабораторни животни.

6. Разработването на пейсмейкърите и сърдечните клапи беше забавено поради физиологични различия между животните, върху които са проектирани, и човека.

7. Животинските модели на сърдечно-съдови заболявания не показват, че диета с висок холестерол / високо съдържание на мазнини увеличава риска от коронарна артериална болест.

8. Много пациенти са получавали вредни и / или неефективни лечения заради животинските модели на инсулт.

9. Разработването на бета-блокерите е било забавено от опити върху животни, които предсказват че няма да понижат кръвното налягане. Дори изследователите признаха провала на животинските модели на хипертония в това отношение, но междувременно имаше хиляди жертви на инсулт.

10. След като радиалната кератотомия - хирургическа намеса за корекция на зрението - е усъвършенствана върху зайци, първите хора, подложени на процедурата са ослепяли. Заешката роговица може да се регенерира от долната страна, докато човешката роговица се възстановява само на повърхността. Днес тази операция се извършва само на повърхността.

11.Комбинирани трансплантации на сърце и бели дробове също са "усъвършенствани" върху животни, но първите 3 пациенти са починали в рамките на 23 дни. От 28 пациента, оперирани между 1981 г. и 1985 г., 8 умират пери-оперативно, а 10 развиват бронхиолит - белодробно усложнение, което експерименталните кучета не са получили. От тези 10, 4 умрели и 3 спряли да могат да дишат без помощта на респиратор. Бронхиолитът се оказва най - големият риск при тази операция.

12. Циклоспорин А инхибира отхвърлянето на органи, разработването му беше повратна точка в успеха на трансплантациите. Ако човешките доказателства не бяха затрупали ненадежните резултати от опити с животни, то никога нямаше да бъде пуснато на пазара.

13. Опитите с животни не успяха да предскажат бъбречната токсичност причинена от общия анестетик метоксифлуран. Много хора загубиха всички бъбречни функции.

14. Опитите с животни забавиха въвеждането на мускулни релаксанти по време на обща анестезия.

15. Оптитие с животни не успяха да разкрият бактериите като причина за язви и забавиха лечението на язви с антибиотици.

16. Повече от половината от 198-те нови медикамента, пуснати на пазара между 1976 и 1985, или са били оттеглени, или преетикетирани след проява на непредсказуеми странични ефекти. Тези нежелани реакции включват усложнения, като смъртоносни артрити, сърдечни пристъпи, бъбречна недостатъчност, гърчове, спиране на дишането, чернодробна недостатъчност и инсулт, и др.

17. FLOSINT е лекарство за артрит, тествано върху плъхове, маймуни и кучета - всички от които са понесли лекарството добре. При хората, обаче, причинява смърт.

18. ZELMID е антидепресант, тестван върху плъхове и кучета без инциденти. При хората обаче, причинява тежки неврологични усложнения.

19. Nomifensine, друг антидепресант, доказан беопасен и без странични ефекти от опитите върху животни е свързан с бъбречна и чернодробна недостатъчност, анемия и смърт при хората.

20. AMRINONE е лекарство за сърдечна недостатъчност, успешно тествано върху различни животни и пуснато на пазара. Оказва се че хората развиват тромбоцитопения - липса на вида кръвни клетки, необходими за съсирването на кръвта.

21. FIALURIDINE е антивирусно лекарство, което е работило чудесно върху мармоти по време на животинските експерименти, но е причинило увреждане на черния дроб при 7 от 15 души. 5 от тях впоследствие умрели, а на двама се наложили чернодробни трансплантации.

22. CLIOQUINOL e антидиуретик, преминал тестове върху плъхове, котки, кучета и зайци. Изтеглен е от търговската мрежа през 1982 г., след като се установи, че причинява слепота и парализа при хората.

23. ERALDIN е лекарство за сърдечно-съдови заболявания, причинило 23 смъртни случая въпреки факта, че никакви неблагоприятни ефекти не са наблюдавани при животните. Учените и впоследствие на са успяли да възпроизведат тези резултати при животните.

24. ORPEN е лекарство за артрит, успешно преминало опити върху маймуни и други животни и убило 61 души. Документирани са над 3500 случая на тежки реакции.

25. ZOMAX е друго лекарство за артрит, убило 14 души и причинило многжество дргуи тежки реакции.

26. BENOXAPROFEN е противовъзпалително лекарство, доказано безопасно и ефикасно в тестове с плъхове, но след пускането му на пазара се оказало фатално токсично за хората и то почти веднага е било оттеглено. Днес знаем, че беноксапрофен е токсичен за човешки черен дроб по начин, който не се наблюдава при други видове.

27. Дозата на изопротеренол, лекарство, използвано за лечение на астма, е разработена върху животни. За съжаление, тя се оказала прекалено токсична за хората. 3500 астматици са починали само във Великобритания поради предозиране. Все още е трудно да се възпроизведат тези резултати при животни.

28. METHYSERGIDE е лекарство против главоболие, довело до ретроперитонеална фиброза и тежки белези на сърцето, бъбреците и кръвоносните съдове в корема. Учените не са успели да възпроизведат това при животни.

29. SUPROFEN е лекарство за артрит, изтеглено от пазара след като пациенти са претърпели бъбречна токсичност. Преди пускането на пазара, становището на изследователите е било "… отличен профил на безопасност. Без ефекти на сърдечната, бъбречната или ЦНС [централната нервна система] при всички видове."

30. SURGAM е друго лекарство за артрит, предназначено да има фактор за защита на стомаха, който да предотвратява стомашни язви, често срещан нежелан ефект на много лекарства за артрит. Успешно тествано върху животни но неефективно пи хората.

31. SELACRYN е успешно тестван върху животни диуретик. През 1979 г. е оттеглен от пазара, след като 24 души са починали от чернодробна недостатъчност, предизвикана от лекарството

32. PERHEXILINE е сърдечно лекарство, изтеглено от пазара след като причинява чернодробна недостатъчност, която не е била предсказана от оптите с животни. Дори установяване конкретния вид чернодробна недостатъчност, учените не могат да я предизвикат при животни.

33. DOMPERIDONE, предназначено като лечение на гадене и повръщане, пичинява аритмия при хората, и е оттеглено от пазара. Учените не са успели да възпроизведат това при кучета дори със 70 пъти по-голяма от нормалната доза.

34. MITOXANTRONE е лечение за рак, причиняващо сърдечна недостатъчност при хора. При кучетата, върху които е обстойно тестван не проявява този ефект.

35. CARBENOXALONE е било предназначено да предотвратява образуването на стомашни язви, но при хората причинява сериозно задръжане на вода до стери хората задържане на вода до степен на сърдечна недостатъчност. Отново, не са успели да възпроизведат тези ефекти върху животни (плъхове, мишки, маймуни, зайци), дори след констатирането им при хората.

36. CLINDAMYCIN е антибиотик, причиняващ състояние на червата, наречено псевдоменбранен колит. То е тествано върху плъхове всеки ден, продължение на една година. Те понасят 10 пъти по-големи дози от хората.

37. Опитите с животни не показват ефикасността на валиевите лекарства нито по време на тяхното разработване, нито след това.

38. Pharmacia & Upjohn прекрати клиничните тестове на таблетките си LINOMIDE / ROQUINIMEX за лечение на множествена склероза, след като няколко пациенти претърпели инфаркти. От 1 200 пациенти, 8 са претърпели сърдечни пристъпи в резултат на приема на лекарството. Експериментите с животни не бяха предвидили това.

39. CYLET (пемолин), лекарство, използвано за лечение на хиперактивно разстройство с дефицит на внимание, причинява чернодробна недостатъчност при 13 деца. Единадесет умряха, или имаха нужда от чернодробна трансплантация.

40. Установено е, че ELDEPRYL (селегилин), лекарство, използвано за лечение на болестта на Паркинсон, предизвиква много високо кръвно налягане. Този нежелан ефект не се наблюдава при животни, където се използва за лечение на сенилна деменция и ендокринни нарушения.

41. Комбинацията от фенфлурамин и дексфенфлурамин за диетични лекарства е свързана с аномалии на сърдечната клапа и е изтеглена от пазара, въпреки че проучванията върху животни никога не са откривали сърдечни аномалии.

42. Лекарството за диабет троглитазон, по-известен като REZULIN, е тествано върху животни без значителни проблеми, но причинява увреждане на черния дроб при хората. Компанията признава, че поне един пациент е починал, а вследствие на това друг е трябвало да претърпи чернодробна трансплантация.

43. Растението Дигиталис (напръстник) се използва от векове за лечение на сърдечни заболявания. Клиничните проучвания на лекарството, получено от дигиталис, обаче се забавят, защото причиняват високо кръвно налягане при животните. Но човешките доказателства надделяват. В резултат на това дигоксинът, аналог на дигиталис, е спасил безброй животи.

44. FK 506, сега наречен Такролимус, е агент против отхвърляне, който за малко да бъде отхвърлен преди клиничните изпитвания поради тежка токсичност при животни. Проучвания при животни предсказват, че комбинацията от FK 506 и циклоспорин може да се окаже по-полезна. Точно обратното се оказа вярно при хората.

45. Опитите върху животни предвидиха, че кортикостероидите ще помогнат при септичен шок - тежка бактериална инфекция на кръвта. За съжаление хората реагираха по различен начин. Това лечение повишава смъртността при случаи на септичен шок.

46. Въпреки неефективността на пеницилина в неговите зайци, Александър Флеминг използва антибиотика върху тежко болен пациент, тъй като нямал какво друго да опита. За щастие, първоначалните тестове на Флеминг не са били върху морски свинчета или хамстери, защото пеницилинът ги убива. Хауърд Флори, носител на Нобелова награда, заслужил при съвместното откриване и производството на пеницилин, заяви: "Какъв късмет, че нямахме тези тестове върху животни през 40-те, защото никога нямаше да получим лиценз за пеницилин и може би цялата сфера на антибиотиците никога нямаше да се реализира. "

47. ​​Първоначално флуорът е бил отхвърлен като превантивно средство против кариеси, защото причинява рак на плъхове.

48. Тадлидодмид e препарат, доказано безопасен от тестове върху животни и пуснат на пазара в Европа през 1956 г. с търговско име CONTERGAN. Продава се без рецепта, за лечение на широк спектър от състояния като главоболие, безсъние, депресия, и се препоръчва на бременни жени против сутрешно гадене. Към края на 50-те, започват да се раждат деца с шокиращи увреждания на крайниците, очите, ушите, сърдечносъдовата система, храносмилателната система и бъбреците. Връзката с Талидомид се установява едва през 1961 г. и лекарството се оттегля от пазара. Само в Германия, са родени около 10 000 бебета с увреждания, днес по-малко от 3000 са все още живи.

49. Опитите с животни погрешно информираха изследователите за това, колко бързо ХИВ се размножават. Въз основа на тази невярна информация пациентите не са получили бързи терапии и животът им е бил съкратен.

50. Опитите върху животни забавиха развитието на ваксината срещу полиомиелит, според неговия изобретател д-р Алберт Сабин. Първите ваксини против бяс и полиомиелит работят добре върху животни, но осакатяват или убиват хората.

Времето, парите и ресурсите, предназначени за тези експерименти, биха могли да отидат за изследвания, базирани на хора. Клиничните проучвания, ин-витро изследванията, аутопсиите, постмаркетинговото наблюдение на лекарствата, компютърното моделиране, епидемиологията и генетичните изследвания не представляват опасност за хората и предоставят точни резултати. 

Източник

Референции: 

[1]Sax, N. Cancer-causing Chemicals Van Nostrand 1981 

[2]Lancet, June 25, 1977 p1348-9 

[3]The Guardian, July 20, 1991 

[4]Occupational Lung Disorders, Butterworth 1982 

[5]Toxicology & Industrial Health, 1990, vol.6, p293-307 

[6] J Nat Cancer Inst 1969, vol.42, 1045-52 

[7] Br J Cancer, 1947, vol.1, p 192-251 

[8]Advances in Modern Toxicology, vol.2, Wiley, 1977 

[9]H Nat Cancer Inst, 1962, vol.5, p 459 

[10]Fitzgerald, D. The development of new cardiovascular drugs in Recent Developments in Cardiovascular Drugs eds. Coltart and Jewitt, Churchill Livingstone 1981 

[11]Perspectives in Biology & Medicine, 1980 Part 2, S9-S24 

[12]Pharmacy International Feb. 1986; p33-37 

[13]Lancet, i, p 130-2, 1983 

[14]Lancet, 1, no. 8480 p 517-9, March 8, 1996 

[15]Annals of Internal Medicine 1984, vol.101, 667-682 

[16]GAO/PEMD-90-15 FDA Drug Review: Postapproval Risks 1976-1985 

[17]NEJM 333;1099-1105, 1995 

[18]J NIH Res, 1993, 5, 33-35 

[19]Nature, 1993, July 22, p 275 

[20]Nature, 1982, April 1, p 387-90 and Br Med J, 1983, Jan 15, p 199-202 and Drug Monitoring, 1977 and Pharmacologist, 1964, vol. 6, p 12-26 and 

Pharmacology: Drug Actions and Reac and Advances in Pharm, 1963, 

vol. 2, 1-112 and Nature, 1982, April 1, p 387-390 

[21]Pharmacologist, 1971, vol.18, p 272 

[22]Br J of Pharm 1969Vol. 36; p35-45 

[23]Inman, W. H. Monitoring for Drug Safety, MTP Press, 1980 

[24]Am Rev Resp Diseases, 1972, vol.105, p883-890 

[25]Lancet, 1979, Oct.27, p 896 

[26]Toxicology and Applied Pharmacology 1965, vol. 7; p1-8 

[27]Animal Toxicity Studies: Their Relevance for Man, Quay Pub. 1990 

[28]Br Med J, 1974, May 18, p 365-366 

[29]Drug Withdrawl from Sale PJB Publications, 1988 

[30]Pharmacology, 1983, vol.27(suppl 1), 87-94 and FDA Drug Review: 

[31]Postapproval Risks 1976-1985 (US GAO April 1990 

[32]Gut, 1987, vol.28, 515-518 

[33]Lancet, Jan 10, 1987, 113-114 

[34]Toxicolo Letters, 1991, vol.55, p 287-93 

[35]Drug Withdrawl from Sale, PJB1988 

[36]Reg Tox & Pharm,1990,vol.11,288-307 and Postgraduate Med J, 1973, vol.49, April Suppl., 125-129 and 130 

[37]Drugs, 1982, vol.24, p 360-400 

[38]Animal Toxicity Studies Quay, 1990 

[39]Lancet, 1984, July 28, p 219-220 

[40]Matindale: The Extra Pharmacopoeia, 29th edition, Pharmaceutical Press, 1989) 

[41]Br Nat Form, no.26, 1993 

[42]Reg Tox & Pharm, 1990, vol.11, p 288-307 

[43]Br Med J, 1983, Jan 15, p 199-202 

[44]Br Nat Form, no.26, 1993 

[45]Tox & Appl Pharm, 1972, vol. 21, p 516-531 

[46]The Benzodiazepines MTP Press1978 

[47]Drugs and Therapeutics Bulletin,1989, vol.27, p 28 as quoted in Activate For Animals Oct. 1997 The American Antivivisection Society 

[48]Parke-Davis letter dated Oct. 31, 1996 

[49]Sneader, W. Drug Discovery: The Evolution of Modern Medicine Wiley, 1985 

[50]Lewis, T. Clinical Science Shaw & Sons Ltd. 1934 

[51]Federation Proceedings 1967, vol.26, 1125-30 

[52]Toxicology In Vitro 1992, vol.6, 47-52 

[53]JAMA, 1990, April 4, p1766 

[54]Lancet,1989, July 22, p 227 

[55]Lancet, 1989, Oct 28, p1000-1004[56]Hepatology,1991, vol.13, 1259-1260 

[57]Drugs and Therapeutics Bulletin, 1990, vol.28, p 74-75 

[58]Anesthesiology: Proceedings of the VI World Congress of 

[59]Anesthesiology, Mexico City 1977 

[60]NEJM, 1987, Sep. 10, p 653-658 

[61]The Causes of Cancer, 1981, Oxford Press 

[62]J NIH Res, 1991, vol.3, p46 

[63]Nature, 1991, Feb 28, p732

---

Вижте още:

Физиология и неефикасност на животинските модели

33 факта за опитите с животни в медицината

Защо тестовете върху животни са безсмислени - интервю на Др. Андре Менаш

Алгернативи на тестовете върху животни

Видове тестове върху животни

Виж още »

Човечеството е унищожило 60% от животинските популации от 1970 г. насам

Огромната загуба сама по себе си е трагедия, но също така заплашва оцеляването на цивилизацията

Снимка: Getty Images

Човечеството е унищожило 60% от бозайниците, птиците, рибите и влечугите от 1970 г. насам, водещите световни експерти предупреждават, че унищожаването на дивата природа вече е извънредна ситуация, която застрашава цивилизацията.

Новата оценка за избиването на дивата природа е направена в основен доклад, изготвен от WWF и включващ 59 учени от цял ​​свят. Той констатира, че огромното и нарастващо потребление на храна и ресурси от глобалното население унищожава мрежата от живот, създадена в продължение на милиарди години, от която човешкото общество в крайна сметка зависи за чистия въздух, вода и всичко останало.

"Ние въвим като сомнамбули към ръба на една скала", казва Майк Барет, изпълнителен директор на науката и опазването на WWF. "Ако има 60% спад в човешката популация, това би било еквивалентно на изпразването на Северна Америка, Южна Америка, Африка, Европа, Китай и Океания. Това е мащабът на това, което сме направили. "

"Това е много повече от загубата на чудесата на природата, колкото и да е тъжнa”, каза той. "Всъщност в момента това застрашава бъдещето на хората. Природата не е “добре да я има“ - тя е нашата животоподдържаща система. "

“Времето ни свършва бързо”, каза професор Йохан Рокстром, експерт по глобалната устойчивост в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия. “Имаме шанс да запазим стабилна планета за бъдещето на човечеството на Земята единствено ако се поргижим за екосистемите и климата".

Много учени считат, че в света е започнало шесто масово изчезване - първото, причинено от вида Хомо сапиенс. Други скорошни анализи разкриват, че човечеството е унищожило 83% от всички бозайници и половината от растенията от зората на цивилизацията насам, и че дори ако унищожението спре сега, ще отнеме 5-7 милиона години, докато естестената природа се възстанови.

Индексът на живата планета /The Living Planet Index/, създаден за WWF от зоологическата асоциация на Лондон, използва данни за 16 704 популации от бозайници, птици, риби, влечуги и земноводни, представляващи повече от 4 000 вида, за да проследи упадъка на дивата природа. Между 1970 г. и 2014 г. по най-новите налични данни, популациите са намалели средно с 60%. Преди четири години спадът е бил 52%. "Шокиращата истина", каза Барет, е, че катастрофата на дивата природа продължава с пълна сила.

Дивата природа и екосистемите са от жизненоважно значение за човешкия живот, заяви проф. Боб Уотсън, един от световноизвестните учени в областта на околната среда и настоящ на междуправителствена комисия по биологичното разнообразие, която каза през март, че унищожаването на природата е толкова опасно, колкото промените в климата.

"Природата допринася за културното и духовното благоденствие на човека, чрез критичното производство на храна, чиста вода и енергия, както и чрез регулиране на земния климат, замърсяване, опрашване и наводнения", каза той. "Докладът на Living Planet ясно показва, че човешката дейност унищожава природата с неприемлив темп, заплашвайки благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения".

Най-голямата причина за загубата на дивата природа е унищожаването на природни местообитания, голяма част от които са за създаване на земеделска земя. Три четвърти от цялата площ на Земята сега е значително засегната от човешката дейност. Убийството за храна е втората по големина причина - 300 вида бозайници биват изяждани до изчезване - докато океаните страдат от прекомерен риболов, повече от половината от който е индустриализиран.

Химическото замърсяване също е значимо: половината от популациите китове убийци в света сега са обречени да умрат от замърсяване с PCB. Световната търговия въвежда инвазивни видове и болести, а земноводните са унищожени от гъбична болест, за която се смята, че се разпространява от търговията с домашни любимци.

Най-засегнатият регион е Южна и Централна Америка, която е отбелязала 89% спад в популациите на гръбначни животни, до голяма степен причинена от отсичането на огромни площи с богати на диви животни гори. В тропическата савана, наречена cerrado, площ с размера на Лондон се изчиства на всеки два месеца, каза Барет.

"Това е класически пример за това как изчезването е резултат от собственото ни потребление, защото обезлесяването се ръководи от постоянно разширяващото се селско стопанство, произвеждащо соя, която се изнася в страни, включително Великобритания, за хранене на свине и пилета", каза той. Самата Великобритания е загубила голяма част от дивата си природа, като се класирала 189-та по загуба на биологично разнообразие от 218 държави през 2016 г.

Най-силно засегнати местообитания са реките и езерата, където популациите от диви животни са паднали с 83%, поради огромната жажда за земеделие и големия брой язовири. "Отново съществува тази пряка връзка между хранителната система и изчерпването на дивата природа", каза Барет. Яденето на по-малко месо е основна част от възвръщането на част от загубите, каза той.

“Индексът на жизнената планета” е критикуван като твърде широка мярка за загубата на дивата природа и изглаждането на важни детайли. Но всички показатели, от степента на изчезване до неприкосновенноста на екосистемите, показват колосални загуби. - “Всички разказват една и съща история” - каза Барет.

Усилията за опазване могат да работят, броят на тигрите се е увеличил с 20% в Индия за шест години, откакто местообитанието им е защитено. Гигантските панди в Китай и видрите във Великобритания също се справят добре.

Марко Ламбертини, генерален директор на WWF International, каза, че основният проблем е потреблението: "Вече не можем да игнорираме въздействието на настоящите неустойчиви модели на производство и разточителния начин на живот".

Световните нации работят за критична среща на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие през 2020 г., когато ще бъдат поети нови ангажименти за защита на природата. "Нуждаем се от нова глобална сделка за природата и хората и имаме този тесен прозорец от по-малко от две години, за да го получим", каза Барет. - Това наистина е последният шанс. Трябва да го направим каткто трябва този път.

Таня Стийл, главен изпълнителен директор на WWF, заяви:

"Ние сме първото поколение, което знае, че унищожаваме планетата си и последното, което може да направи нещо по въпроса". 

Източник

Виж още »

Алтернативи на тестовете върху животни

Точно в тази минута в хиляди лаборатирии, зайци са завързани в обездвижващи клетки докато химикали разяждат меката кожа на гърбовете им, дълбоко, чак до мускулите и тъканите под тях. След като химикалите нанесат своята вреда, зайците се убиват- техните животи се изсмукват в мъки в името на нечия печалба. 

Тестовете върху животни са напълно ненужни, защото съществуват по-евтини, по-бързи и по-ефикасни алтернативи, които да ги заменят. 

PETA посочва пет теста върху животни, които могат да бъдат спряни от употреба веднага без никаква заплаха за общественото здраве и безопасност:

ТЕСТ ЗА КОРОЗИЯ НА КОЖАТА

Корозивните агенти са химикали, които причиняват неотменими щети и рани по кожата, много често изгаряйки до няколко слоя тъкани. Разяждащите реакции се проявявят чрез язви (рани), кървене, кървави кори и мехури (красти) както и обезцветяване. 

Фактите за корозията са главно събирани от регулаторни агенции занимаващи се с транспортирането на рисковите вещества, в случаите с магистралните инциденти и химически разливи. В Съединените щати Службата по Транспорта изисква подчинение на стандартите за разяждане на кожа като налични факти да съвпадат със стандартите на властващата според световното право Транспортна Власт на Обединените Нации. Разрушението е също крайна точка и в причиняващите раздразнения (меко казано) учение разпоредени от Агенцията за Защита на Околната Среда при нейните преценки във формулирането на пестициди и съставките им. В този случай, корозирането представя най- крайните форми на кожни възпаления, в които кожата е буквално разрушена отвъд възможността на тялото да регенерира. 

Тестове върху живи животни 

Зайците са напълно обездвижени, гърбовете им са обръснати и тестерен химикал се поставя на  кожата им. Обръснатата част се покрита с парче марля за определено време, обикновено часове, след които превръзката се маха препарата се избърсва. Степента на раняване е преценена и точкувана на определени времеви интервали. Неотровените части на кожата служат като сравнение. Химикал се смята за разрушителен, ако до края на 14- тият ден на наблюдения, химикала е прогорил външния слой на кожата на едно или повече животни, оставяйки видимо мъртва тъкан в будно състояние. Не се осигъряват никакви болкоуспокояващи. 

Въпреки много години употреба, ученията базирани на теста корозия на кожата върху животински модел никога не са били ясно обосновани. Всъщност, съществуват множество доказателства, че методите базирани на животински модели са несигурни, силно ограничени и  бедни показатели за реакции на човешката кожа. 

За пример, сравнение на данни от тестове върху зайци и четири часови тестове по човешката кожа за 65 вещества откриха, че 45% от класификациите на химически възпаления потенциално основани на тестове върху животни са неверни. (MK Robinson et al. , Food Chem Toxicol 40, 573-592, 2002) 

Тестове без животни

Еквиваленти на тестовете по човешката кожа като EpiDerm™ и EpiSkin™ са били валидирани и приети в Канада, ЕС и всички други страни членки на Организацията на Икономическото Сътрудничество и Развитие (OECD), като пълни заместители на тестовете базирани върху животни според корозията при тях. Тези методи се състоят от нормални, произхождащи от човек кожни клетки, които се репликират и образуват човешка кожа. 

Благонадеждността и практическата приложимост на тези модели с еквивалентна  на човешката кожа са били въведени чрез строги, интер-лабораторни валидационни учения наблюдавани от Европейският Център за Валидация на Алтернативните Методи (ECVAM) и тези методи са били приети като официални от OECD тестове. 

Corrositex™ е друг метод без животни за определяне на корозията на кожата. Използвайки протеинова мембрана вместо кожа, Corrositex™ може да измерва времето и в какъв процент химикал е способен да проникне симулираната кожна бариера чрез съгласуване с промените в цвета на кожата като реакция. Corrositex™ е бил пионер в САЩ, оценен да определя валидност, както в САЩ така и от ЕС като частичен заместител за базираните на тестове върху живи животни за корозия учения. 

ТЕСТ ЗА КОЖНО ПОПИВАНЕ

Тестовете на кожно попиване са нужни за да определят степента, при която даден химикал е способен да проникне в кожата. Способността  за степенуване на химическата преносимост спрямо кожата е основно от интерес към регулаторните агенции ангажирани с химическите излагания в работните помещения. Органите, които изискват данните за попиване на кожата могат да включват органи за защита на околната среда, безопасност на храните, контрол на тоскичните субстанции и заразни болести. 

Тестове върху живи животни

Гърбовете на плъховете са обръсвани и намазани с химикал за период до 24 часа, след което кожата на плъховете се измива и животните се прибират по отделно в „метаболитни клетки”, позволяващи техните екскременти да се отделят за анализи.

По-късно животните се убиват и тяхната кожа, кръв и екскременти се анализират, за да се калкулира степента на кожното попиване. Въпреки много години употреба, тестовете за кожно попиване базирани на животински модели никога не са били валидирани като релевантни при хората. 

Тестове без животни

Различни методи за отглеждане на тъкани се използват в ЕС като пълни заместители на тестовете върху животни за попиване на кожата. Тези методи използват кожа от разнообразни източници, за да измерят пътят на тестерен химикал в и през кожата в течни басейни. 

Попиването на тестерен химикал се измерва за време, при анализи на вместената течност и третираната кожа. Надеждността и приложимостта на методите за попиване на ин витро кожи са въведени след множество прегледи на експерти, тези методи са кодифицирани и приети като официални тестове от OECD. 

Неживотинските тестове имат брой от научни предимства над тестовете с животни, включително способността да изучават по-голям обхват от дози, включително и тези на реалната степен на излагане, която се среща в обитаваната или обкръжаваща среда.

ТЕСТ ЗА ФОТОТОКСИЧНОСТ

Фототоксичността, или фотораздразнението е възбуждаща кожата реакция причинена от излагането на химикал и последващо излагане на слънчева слетлина или ултравиолетова радиация. Фототоксичността типично се явява като слънчево изгаряне, което се характеризира от наличието на обрив, подутина, или възпаление. С времето, фототоксичността може да причини промяна в цвета на кожата и рак на кожата. Но не само кожат е застрашена - клетките в очите, отговорни за зрението също могат да бъдат повредени, което води до катаракта и други проблеми. 

Тестовете за фототоксичност са релевантни в контекста на лекарствените и фармацевтичните продукти, които се поглъщат или прилагат директно по кожата под формата на крем. 

Тестове върху живи животни

За тестовете за фототоксиност най-често се използват мишки, морски свинчета, плъхове и зайци, в по-редки случаи и други животни. На животните се прилага тестовия химикал, след това бива изложени на светлина за определен период от време. Тъй като не съществуват официални методи за тестване на фототоксиност, тези, които се използват варират. Един често срещан метод, мишките са изолирани в кутии и изложени на светлина - включително ултравиолетова радиация - посредством слънцеобразна лампа поставена на 15 см от гърбовете им в продължение на 4 часа и се наблюдават за признаци на увреждане на тъканите. Няма изискване да им се дават обезболяващи по време на или след изложението, дори когато се наблюдават видими изгаряния.

Въпреки, че се използват от години, тестовете за фототоксичност с животни никога не са били правилно валидирани, не е установена тяхната приложимост към хората и дори не е създадена страдартизирана процедрура за провеждането им. Всъщност, единственият международно признат метод за тестване на фототоксичност е без животни, базиран на клетки идея обяснена тук.

Тестове без животни

Тестът за фототоксичност 3T3 Neutral Red Uptake - NRU е разработен и узаконен в Европа, с доказана приложимост и релевантност за хората, и оттогава е приет на международно ниво като пълен заместител на тестовете за фототоксичност върху живи животни.

В този тест, клетки от клетъчна линия 3Т3 са изложени на химически тест при наличие и липса на светлина. Фото-цитотоксичността се изчислява чрез намаляването на жизнеспособността на клетките изложени на химикали в двете различни обстоятелства, като клетъчната жизнеспособност се измерва според способността й да попие червеното багрило.

ТЕСТ ЗА ПИРОГЕННОСТ 

Пирогените са вещества, които причиняват реакция на вдигане на телесната температура, когато минават през тялото ни. Най-често срещаните пирогени са части от бактериални клетки, които имунната ни система разпознавса като външно тяло. Понеже пирогените могат да предизвикат реакция на имунната ни система, те представляват сериозен здравен риск, особено в случаи с интравенозните и фармацевтични продукти. 

Тестове върху живи животни

Тестът за пирогенност със зайци (RPT) е в употреба от 1940- те. В този тест, зайците се заключват в напълно ограничаващи телата им клетки и тестерно вещество се инжектира в кръвоносните им съдове. Телесната им температура се наблюдава за промени, които подсказват, че веществото може да съдържа пирогени.

Зайците, подложени на тестове за пирогенност страдат от болезнени реакции, включително температура, затруднено дишане, провал в циркулацията и органите и дори фатален шок. Въпреки дългата си история на употреба, тестът за пирогенност със зайци никога не е бил формално ратифициран, за да се установи неговата сигурност или ефективност спрямо хора. Всъщност, има множество добре документирани недостатъци на този тест, включително явните разлики между реакциите на пирогени при зайците и при хората.

Тестове без животни

Тестът за пиргенност МАТ е разработен и одобрен в Европа като пълен заместител на тестовете за пирогенност с животни. Тестът разпознава пирогените в тестово вещество като измерва имунната реакция на дарена човешка кръв, когато е изложена на веществото. Този метод е способен напълно да моделира взаимодействието между имунната система и нейните бели кръвни телца и тестерното вещество и да потвърди наличието или отсъствието на пирогенно заразяване. Той е по-бърз, по-ефикасен и по-евтин за разпознаването на пирогени от тестът за пирогенност със зайци RPT.

Източник: PETA

Превод: не купувам стоки, тествани върху животни

Виж още »

Промишленото животновъдство е едно от най-тежките престъпления в историята

Съдбата на индустриално отглежданите животни е един от най-неотложните етични въпроси на нашето време. Десетки милиарди съзнателни същества, всяко със сложни усещания и емоции, живеят и умират на производствената линия.

"Пътят на човешкия прогрес е обсипан с мъртви животни."  Снимка: Alastair Philip Wiper

Животните са главните жертви на историята, а отношението към опитомените животни в промишлените ферми вероятно е най-ужасното престъпление в историята. Пътят на човешкия прогрес е осеян с мъртви животни. Дори преди десетки хиляди години, нашите предшественици от каменната ера вече бяха отговорни за редица екологични катастрофи. Когато първите хора достигнаха Австралия преди около 45 000 години, те бързо доведоха до изчезване 90% от големите й животни. Това беше първото значително въздействие на Хомо сапиенс върху екосистемата на планетата. Не беше последното. 

Преди около 15 000 години, хората колонизират Америка, унищожавайки в процеса около 75% от големите й бозайници. Многобройни други видове изчезнаха от Африка, от Евразия и от безбройните острови около бреговете им. Археологическите данни от цял свят разказват една и съща тъжна история. Трагедията започва със сцена, показваща богата и разнообразна популация от големи животни, без никаква следа от Хомо сапиенс. Във втората сцена хората се появяват, засвидетелствани от вкаменена кост, копие, или може би лагерно огнище. Следва сцена трета, в която мъжете и жените заемат централна позиция, а най-едрите животни, заедно с много от по-малките, са изчезнали. Като цяло, сапиенс са довели до изчезване около 50% от всички едри земни бозайници на планетата преди да засадят първата пшенична нива, да оформят първия метален инструмент, да напишат първия текст или да изковат първата монета.

Следващата основна забележителност в отношенията между хората и животните е селскостопанската революция: процесът, чрез който сме се превърнали от ловци - номади и събирачи в земеделски стопани, живеещи в постоянни селища. Това включва появата на напълно нова форма на живот на Земята: домашните животни. Първоначално това развитие може да се изглежда незначително, тъй като хората са успели да опитомят по-малко от 20 вида бозайници и птици, в сравнение с безбройните хиляди видове, които са останали диви. И все пак, с преминаването на вековете тази нова форма на живот се превръща в норма. Днес повече от 90% от всички едри животни са опитомени (“едри” означава животни, които тежат най-малко няколко килограма). Помислете например за пилето. Преди десет хиляди години това е било рядка птица, обитаваща която малки ниши в Южна Азия. Днес милиарди пилета живеят на почти всеки континент и остров, освен Антарктида. Домашното пиле е може би най-разпространената птица в историята на планетата Земя. Ако измервате успеха по числеността на популациите, пилетата, кравите и прасетата са най-успешните животни на света.

Уви, опитомените видове плащат за несравнимия си колективен успех с безпрецедентно индивидуално страдание. Животинското царство познава много видове болка и нещастия от милиони години. И все пак селскостопанската революция създава напълно нови видове страдания, които още се влошават с преминаването на поколенията.

На пръв поглед, домашните животни могат да изглеждат много по-добре от техните диви братовчеди и предци. Дивите бизони прекарват дните си в търсене на храна, вода и подслон и постоянно са застрашени от лъвове, паразити, наводнения и суши. Домашните говеда, за разлика от тях, се ползват от грижата и защитата на хората. Хората осигуряват на кравите и телетатата храна, вода и подслон, лекуват болестите им и ги предпазват от хищници и природни бедствия. Вярно, повечето крави и телета рано или късно се оказват в кланицата. Но това ли прави съдбата им по-лоша от тази на дивите биволи? По-добре ли е да бъде погълната от лъв, отколкото да бъде заклана от човек? Крокодилските зъби по-нежни ли са от стоманените ножове?

Това, което прави съществуването на селскостопанските животни особено тежко, е не само начина, по който умират, а преди всичко как живеят. Два конкуриращи се фактора са оформили условията на живот на селскостопанските животни: от една страна, хората искат месо, мляко, яйца, кожа, животински мускули - за носеща сила и забавление; от друга страна, хората трябва да осигурят дългосрочното оцеляване и размножаване на селскостопанските животни. Теоретично това би трябвало да предпазва животните от екстремни жестокости. Ако един животновъд дои кравата си без да я храни и пои, производството на мляко ще се понижи и кравата ще умре бързо. За съжаление, хората могат да причинят огромно страдание на селскостопанските животни по други начини, дори при осигуряване на тяхното оцеляване и репродукция. Коренът на проблема е, че домашните животни са наследили от своите диви предци много физически, емоционални и социални потребности, които са излишни във фермите. Животновъдите рутинно игнорират тези нужди, без да бъдат глобявани за това. Те заключват животните в малки клетки, режат рога и опашки, отделят майки от деца и селективно създават чудовища. Животните страдат много, но живеят и се размножават.

Бройлерите, които се отглеждат специално за месо, често страдат и едвам се държат на краката си, поради пренаселеност. Снимка: Daily Mirror

Това не противоречи ли на най-основните принципи на Дарвиновата еволюция? Еволюционната теория твърди, че всички инстинкти и естествени стремежи са се развили в интерес на оцеляването и размножаването. Ако е така, непрекъснатото размножаване на селскостопански животни доказва ли, че са изпълнени всичките им реални нужди? Как може една крава да има "нужда", която не е от съществено значение за оцеляването и размножаването?

Със сигурност е вярно, че всички инстинкти и стремежи са се развили, за да отговорят на еволюционната нужда за оцеляването и размножаването. Когато тези нужди изчезнат обаче, инстинктите и стремежите, които са оформили не изчезват изведнъж. Дори те вече да не са инструмент за оцеляване и репродукция, те продължават да формират субективното преживяване на животното. Физическите, емоционалните и социалните потребности на съвременните крави, кучета и хора не отразяват сегашните им условия, а по-скоро еволюционния натиск, с който техните предци са се сблъсквали преди десетки хиляди години. Защо съвременните хора толкова много обичат сладко? Не е защото в началото на 21-ви век трябва да се тъпчем със сладолед и шоколад, за да оцелеем. По-скоро това е, защото когато нашите предци от каменната ера намерят сладки, узрели плодове, най-разумното нещо, което е трябвало да направят е да изядат колкото се може повече от тях възможно най-бързо. Защо младите мъже шофират безразсъдно, участват в агресивни сблъсъци и хакват поверителни интернет сайтове? Защото се подчиняват на древните генетични постановления. Преди седемдесет хиляди години един млад ловджия, който рискува живота си преследвайки мамут е изпреварвал всичките си конкуренти и печелил ръката на местната красавица - и сега сме останали с неговите гени на мъжкар.

Точно същата еволюционна логика оформя живота на кравите и телетата в нашите промишлени ферми. Древните диви животни са социални животни. За да оцелеят и да се размножават, е било необходимо да общуват, да си сътрудничат и да се конкурират ефективно. Както всички социални бозайници, дивият добитък научава необходимите социални умения чрез игра. Кученца, котенца, телета и деца обичат да играят, защото еволюцията имплантира това желание в тях. В дивата природа играта е необхдим етап в развитието им. В противен случай, е невъзможно да се  усвоят социалните умения, жизнено важни за оцеляването и размножаването. Когато се роди коте или теле с някаква рядка мутация, която го прави  безразлично към играта, то едва ли би оцеляло или се размножило. По подобен начин, еволюцията имплантира в кученца, котенца, телета и деца огромно желание да се сближат с майките си. Мутация, която отслабва връзката майка-бебе, е смъртна присъда.

Какво се случва, когато фермерите вземат едно младо теле, разделят го от майка му, сложат го в малка клетка, ваксинират го срещу различни болести, осигуряват му храна и вода, а след това, когато телето стане крава, изкуствено я оплодят със сперма от бик? От обективна гледна точка тази крава вече не се нуждае нито от майчинство, нито от другари за игра, за да оцелее и да се размножи. Всичките й нужди се покриват от нейните човешки господари. Но от субективна гледна точка, тя все още изпитва силно желание да бъде близо до майка си и да играе с други крави. Ако тези нужди не са удовлетворени, кравата страда много.

Това е основният урок на еволюционната психология: нужда, която е формирана преди хиляди поколения, продължава да се усеща субективно, дори ако вече не е необходима за оцеляването и размножаването в настоящето. По трагичен начин, селскостопанската революция даде на хората възмножността и силата да осигурят оцеляването и размножаването на селскостопански животни, като същевременно пренебрегват субективните им нужди. В резултат на това, селскостопанските животни са колективно най-успешните животни в света и в същото време индивидуално те са най-нещастните животни, които някога са съществували.

Положението се е влошило значително през последните няколко века, когато традиционното селскостопанство е отстъпило на индустриалното животновъдство. В традиционните общества като древен Египет, Римската империя или средновековен Китай, хората са имали много непълно разбиране на биохимията, генетиката, зоологията и епидемиологията. Следователно техните възможности за въздействие сили са били ограничени. В средновековните села, пилетата са се разхождали свободно между къщите, кълвали са семена и червеи от купчината боклук и са си строили гнезда в плевнята. Ако някой амбициозен селянин се е опитал да затвори 1000 пилета в претъпкан кокошарник, резултатът вероятно би бил смъртоносна епидемия от птичи грип, която би унищожила всички птици, както и много селяни. Никой поп, шаман или лечител не би могъл да го предотврати. Но щом съвременната наука е разкри тайните на птиците, вирусите и антибиотиците, хората можеха да започнат да подлагат животните на екстремни условия на живот. С помощта на ваксинации, медикаменти, хормони, пестициди, централни климатични системи и автоматични хранилки сега е възможно да се натоварят десетки хиляди пилета в малки клетки и да се произвеждат месо и яйца с безпрецедентна ефективност.

Снимка: Sandy Sharkey Photography 

Съдбата на животните в такива промишлени инсталации се е превърнала в един от най-неотложните етични проблеми на нашето време, със сигурност по отношение на броя им. Понастоящем повечето големи животни живеят в промишлени ферми. Предполагаме, че нашата планета е населена от лъвове, слонове, китове и пингвини. Това може да е вярно за канала на National Geographic, филмите на Дисни и приказките за деца, но вече не е вярно за реалния свят. В света днес има 40 000 лъва, но за разлика от тях има около 1 милиард домашни свине; 500 000 слона и 1,5 милиарда домашни крави; 50 милиона пингвини и 20 милиарда пилета.

През 2009 г. в Европа е имало 1,6 милиарда диви птици, като се броят всички видове заедно. През същата година европейската месодобивна и яйчна промишленост отгледа 1.9 милиарда пилета. Общото тегло на домашните животни в света е около 700 милиона тона, в сравнение с 300 милиона тона за хората и по-малко от 100 милиона тона за големи диви животни.

Ето защо съдбата на селскостопанските животни не е етичен, страничен проблем. Той засяга повечето едри същества на Земята: десетки милиарди съзнателни същества, всяко със сложен свят на усещания и емоции, които живеят и умират на промишлена производствена линия. Преди четиридесет години Петър Сингър публикува своята христоматийна книга "Animal Liberation", която допринесе много за промяната на човешкия мироглед по този въпрос. Сингър твърди, че индустриалното животновъдство е отговорно за повече болка и страдания, отколкото всички войни от историята, събрани заедно.

Научните изследвания върху животните играят мрачна роля в тази трагедия. Научната общност използва нарастващите си познания за животните, предимно за да манипулира живота им по-ефикасно в служба на човешката промишленост. И все пак същите знания демонстрират безспорно, че селскостопанските животни са съзнателни същества със сложни социални отношения и сложни психологически модели. Те може би не са толкова интелигентни, колкото нас, но със сигурност познават болка, страх и самота. Те също могат да страдат и могат да бъдат щастливи.

Време е да вземем тези научни открития присърце, защото с увеличаването на човешката възможности, расте и способността ни да навредим или да се възползваме от други животни. В продължение на 4 милиарда години животът на Земята е бил беше управляван от естествения подбор. Сега той се управлява все повече от човешкия интелигентен дизайн. Биотехнологиите, нанотехнологиите и изкуствената интелигентност скоро ще позволят на хората да преобразуват живите същества по нови начини, които ще предефинират самия смисъл на живота. Когато проектираме този нов свят, трябва да взимаме предвид благосъстоянието на всички съзнателни същества, а не само на Хомо сапиенс.

Yuval Noah Harari

Виж още »